НА ЖИВО

Радио NRD2 Култура

Програма / Култура, Музика

СЛУШАЙТЕ

Тикер в 00:00 ч.

2818

Това казаха в интервю от Националната галерия по повод 120-годишнината от рождението му. „Националната художествена галерия е създадена на 24 ноември 1948 година с постановление на тогавашния министерски съвет. От екипа припомнят, че Преслав Кършовски твори в различни области.

Анатолий Михайлов | 07 Април 2025, 12:16 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Това казаха в интервю от Националната галерия по повод 120-годишнината от рождението му. Той е един от създателите на галерията и неин първи директор. 

„Националната художествена галерия е създадена на 24 ноември 1948 година с постановление на тогавашния министерски съвет. Той е назначен за уредник на 6 ноември 1950 г. и е такъв до 31 декември 1950 година, след което от 1 януари 1951 до 17 януари 1957 г. е директор на галерията, след него директор става Дечко Узунов. Като пръв директор той е бил организатор на тази нова институция и през 1952 г., когато Националната галерия се настанява в Двореца, той е човекът, който организира екипа и прави постоянната експозиция в Двореца“, разказват от галерията. 

От екипа припомнят, че Преслав Кършовски твори в различни области. „При Цено Тодоров той учи живопис, а при Васил Захариев учи графика. След това специализира и живопис, и графика във Варшава. Бил е художник на Народния театър, затова е и сценограф“, посочват те.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИК, ДИПЛОМИРАН ВЪВ ВАРШАВСКАТА АКАДЕМИЯ

Преслав Кършовски е роден на 7 април 1905 г. в София. Още от детските си години обича да рисува. През 1927 г. завършва Държавната художествена академия в София – живопис при проф. Цено Тодоров и графика при проф. Васил Захариев.

Преслав Кършовски става художник в кино „Глория“. След завършване на академията той прави първата си изложба в София.

В периода 1928 – 1934 г. Преслав Кършовски специализира във Варшавската академия – живопис при проф. Тадеуш Прушковски, графика при проф. Владислав Скочилас и проф. Едмунт Братоломейчик и сценография при проф. Винценти Драбик и проф. Владислав Дашевски. Той е първият български художник, дипломиран във Варшавската академия.

Преслав Кършовски е член на дружеството на независимите художници, а през 1931 г. става член на новооснованото Дружество на новите художници и един от първите му секретари. През 1933 г. той участва в първата изложба на дружеството с „Автопортрет“ и „Момиче“ и печели наградата на Министерството на просветата.

Преслав Кършовски получава първа награда на Варшавската академия на науките през 1934 г. за картината „Меценати“, а „Циганката“ е удостоена с диплом на международната изложба в Чикаго през 1934 г.

Във Варшава Преслав Кършовски получава богата артистична култура и след завръщането си в България през 1934 г. започва работа като сценограф, като печели конкурса за сценография на пиесата „Ромео и Жулиета“ в Пловдив. За сезона 1934 – 1935 г. в Пловдивския театър той оформя пиесите „Албена“, „Майстори“, „Червената мелница“ и „Престъпление и наказание“, а през следващия сезон 1936 – 1937 г. е поканен във Варненския театър, където е сценограф на пиесите „Кин“, „Ана Каренина“, „Бащи и синове“. От 1938 г. Преслав Кършовски по предложение на Николай Масалитинов отива в София. Той става член и на Дружеството на свободните художници.

През 1944 г. при реорганизирането на Българо-полското дружество Преслав Кършовски е избран за секретар, а след това и за подпредседател на дружеството.

Същата година по проект на Преслав Кършовски се изработва и бюст-паметник на Адам Мицкевич, намиращ се в морската градина в Бургас.

До 1948 г. Кършовски е художник-проектант, изпълнител и ръководител на художественото ателие на драмата и операта в Софийския народен театър, където оформя костюмите и декорите на много постановки, между които „Сид“, „Когато вятърът играе“, „Майстори“, „Тартюф“, „Матура“, „Кин“, „Наследници“, както и на оперите „Марта“, „Фауст“, „Евгений Онегин“, „Лучия ди Ламермур“, „Саламбо“, балетите: „Прометей“, „Копелия“.

През това време Кършовски не се отказва от работата на живописец и график. Той участва във всички художествени изложби, организирани у нас и в чужбина. Много негови творби са откупени в Загреб, Варшава, Чикаго.

ОСНОВАТЕЛ НА СОФИЙСКАТА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ И НАЦИОНАЛНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

Преслав Кършовски е един от основателите на Софийската градска художествена галерия, както и на Националната художествена галерия, чийто пръв директор е в периода 1950 – 1957 г.

За създаването на Националната галерия Преслав Кършовски разказва пред в. „Труд“ през 1995 г.: „Най-напред стопанисвах тъй наречената „Градска галерия“, но то си беше чист склад, пълен с боклуци. Тогава помолих Васил Коларов и Георги Димитров, ходих и при Вълко Червенков – да ми дадат тази сграда. По онова време в Двореца имаше политическа школа и етнографски музей. В началото етнографията остана на долния етаж, а на втория ни разрешиха да наредим картини. После музеят си уреди сграда и ние се настанихме в целия дворец.

В началото бях уредник, но после ме направиха директор.“

„Ходихме по мазета и по тавани на разни учреждения, по детски домове – навсякъде, където имаше скрити картини от бомбардировките. Вадихме стари пирони от стените и с пожарникаря ги изправяхме, за да ги използваме отново. Понеже нямахме охрана, дежурихме, за да пазим картините. Аз, жена ми и пожарникарят се редувахме всяка вечер да пазим картините, защото нямахме охрана.“

Автори, които влизат в първата колекция на галерията са: Иван Мърквичка, Антон Митов, Дечко Узунов. Първият екскурзовод на галерията е неговата съпруга художничката Цветана Мицеева. Преслав Кършовски представя в експозицията на галерията и творби на полски художници, които са работили на българска тема и са идвали в България, като Антони Пиотровски, Тадеуш Айдукиевич, Хенрих Денбицки и други. За полското посолство в София Преслав Кършовски е изработил композицията-живопис „Владислав Варненчик“, заедно с Люба Паликарова.

От 1951 до 1954 г. Кършовски преподава „Плакат“ в Художествената академия.

ТВОРЧЕСТВО И ОТЛИЧИЯ

Преслав Кършовски работи гравюра на дърво, което разкрива богатите възможности на младия творец. По-късно той се оформя като един от майсторите-графици, като остава трайна следа в развитието на нашата графика през 30-те години. Графичните си творби той работи с различна техника – суха игла, офорт, монотипи, цветни дърворезби. Основното изразно средство, с което той си служи, е плавната и спокойна линия, надебелена или изтънена в зависимост от това дали чертае силует, или изгражда формата.

Преслав Кършовски разработва и градски пейзажни мотиви („Св. София“, „Паметникът Васил Левски“), но по-значителните му постижения са в областта на фигуралната гравюра („Из Отечествената война – 1945“, „Септември – 1923“).

Преслав Кършовски работи и в областта на портрета и натюрморта. С пейзажите си той влиза в света на природата с остър усет за колорит и с повишено чувство за пластична форма. Френските импресионисти са любимите му учители. Като тях той се стреми да улови нежното дихание на природата, вибрациите на въздуха, играта на слънчевите лъчи - всичко това той с леки и нежни багри нанася върху платното („Пейзаж“, „Люлин, дъждовен ден“). В женските портрети, маслени и пастелни, проличава чувствителността на Кършовски към характера и състоянието на образа. Те се отличават с плавна линия и богатство на тоновете, лишени от всякакви външни ефекти.

В областта на голото тяло Кършовски създава значителни творби. Кършовски е автор на множество графични и живописни платна, гравюри, плакати и илюстрации във всички жанрове и техники, а също е и един от видните майстори на екслибриса в България.

Преслав Кършовски е организирал самостоятелни изложби във Варшава, Краков, Братислава, Берлин, Прага, Будапеща и др. През годините той представя множество самостоятелни изложби в София.

Творби на Преслав Кършовски се намират в Националната художествена галерия в София, в Софийска градска художествена галерия, в галерии в Пловдив, Варна, Стара Загора, Сливен, Враца, Търново, Шумен, Елена, Жеравна, Разград, Провадия, Самоков, Нова Загора, Русе, Добрич и др. Негови картини са част от експозициите на галерии в чужбина: Франция, Полша, Сърбия, Германия, Гърция, Русия, Сирия, Либия и др.

Преслав Кършовски е автор на статии и рецензии по въпросите на изобразителното изкуство във вестници и списания, сред които: „Жупел“, „Щит“, „Звънар“, „Час“, „Театър и публика“, „Заря“, „Мир“, „Днес“, „Изкуство“, „България“, „Българо-съветска дружба“, „Работническо дело“, „Отечествен фронт“, „Литература“, „Вечерни новини“, „Труд“, „Земеделско знаме“, „Изгрев“, „Народна младеж“, „Народна култура“, „Литературен фронт“, „Кооперативно село“ и други.

Последната изложба на Преслав Кършовски е в Националната художествена галерия през 1995 г. В нея са представени сто творби от колекцията на Иван Радев. Последният си портрет Кършовски прави на 95 години – рисува внучката си. Преслав Кършовски умира на 25 февруари 2003 г.

За неговата дейност в България е награждаван с много златни, сребърни ордени и медали, почетни знаци от различни институти и министерства.

През 1965 г. по случай 60 години от рождението му Преслав Кършовски е награден с орден „Кирил и Методий“ първа степен. През 1971 г. той е удостоен със званието „Заслужил художник на НРБ“. За заслугите му към Полша полското правителство го удостоява със званието „Заслужил деятел на културата на Полша“, със златен орден за заслуги на Полската народна република, златен орден за полската култура и медал 1000 години Полша. Преслав Кършовски е обявен за почетен гражданин на Варшава. През 1985 г. е награден с орден „Народна република България“ първа степен.

 

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Творчески отражения

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин

Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева

КЪМ АБОНАМЕНТА

С операта на Моцарт „Сватбата на Фигаро“ започна десетото издание на Летен оперен сезон „Сцена на вековете“ във Велико Търново. На откритата сцена на крепо ...

Звездната двойка на френското кино Марион Котияр и Гийом Кане обяви, че се разделя "по взаимно съгласие" в изявление, изпратено до АФП от екипа им. Двамата слагат край на отношени ...

За мен натюрмортът като жанр в изобразителното изкуство е много важен. За съжаление, има хора, които се отнасят пренебрежително и го смятат за нещо простичко и лесно, но се оказва, ...

Художници от пет държави взеха участие в единадесетото издание на Международния арт пленер „Изкуството в Мъглиж“, каза кметът на подбалканската община д-р Душо Гавазов ...

Симфоничният оркестър на БНР под диригентството на Константин Илиевски ще закрие своя сезон на 4 юли, в зала „България“, с концерт, вдъхновен от датската съвременна муз ...

               

С операта на Моцарт „Сватбата на Фигаро“ започна десетото издание на Летен оперен сезон „Сцена на вековете“ във Велико Търново. На откритата сцена на крепо ...

Тази изложба по няколко показателя се явява знакова. Преди всичко името на Владимир Гоев е тясно свързано с историята на Националната галерия, защото между 1975 - 1985 година той е ...

Звездната двойка на френското кино Марион Котияр и Гийом Кане обяви, че се разделя "по взаимно съгласие" в изявление, изпратено до АФП от екипа им. Двамата слагат край на отношени ...

Изложбата „Още 15 минути“ предлага визуално и концептуално потапяне в съвременната култура на консумация, разгледана през визуалния език на Gen Z и естетиката на попарт ...

За мен натюрмортът като жанр в изобразителното изкуство е много важен. За съжаление, има хора, които се отнасят пренебрежително и го смятат за нещо простичко и лесно, но се оказва, ...